Годеч, април 2009 година


Програмата е приета от Общински съвет – Годеч
с решение №90 от Протокол №7/17.09.2009 год.
с период на действие 2009 -2013 год.

 

СЪДЪРЖАНИЕ:
Въведение……………………………………………………………………….. 4стр.
I.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГОДЕЧ…………………… 5стр.
1. Кратка географска характеристика на територията на Община Годеч. 5стр.
1.1 Географска характеристика и местоположение………………………… 5стр.
1.2. Полезни изкопаеми………………………………………………………….. 6стр.
1.3. Топографска характеристика……………………………………………… 6стр.
1.4. Климат………………………………………………………………………… 7стр.
1.5. Водни ресурси………………………………………………………………… 7стр.
1.6. Поземлени и горски ресурси……………………………………………….. 7стр.
1.7. Защитени територии………………………………………………………… 9стр.
2.Административно – териториална и социално – икономическа характеристика на Община Годеч.................................................................................................... 10стр.
2.1.Административно - териториална характеристика…………………….. 10стр.
2.2.Социално – икономическа характеристика на населението…………… 10стр.
3. Икономическо състояние на община Годеч……………………………….. 11стр.
3.1.Промишленост.…………………………………….......................................... 12стр.
3.2. Земеделие……………………………………………………………………… 13стр.
3.3.Сектор на услугите.…………………………………………………………... 13стр.
3.3.1.Транспорт……………………………………………………………………. 13стр.
3.2.2.Водоснабдяване……………………………………………………………… 14стр.
3.2.3.Електроснабдяване…………………………………………………………. 14стр.
3.2.4. Телекомуникационна мрежа……………………………………………… 14стр.
3.2.5. Образувание.................................................................................................... 15стр.
3.2.6. Здравеопазване…………………………………………………………….... 15стр.
3.2.7.Туризъм……………………………………………………………………….. 15стр. 3.3.8.Търговия……………………………………………………………………… 17стр.
4.Структура на местните органи на самоуправление по управлението на отпадъците………………………………………………………………………….. 17стр.
5.Екологична характеристика, екологични проблеми, проблеми с третирането на ТБО………………………………………………………………………………….. 18стр.
ІІ. ОБХВАТ ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА…………………….. 20стр.
1.Обхват...................................................................................................................... 20стр.
2.Цели……………………………………………………………………………….. 20стр.
3.Принципи…………………………………………………………………………. 21стр.
3.1.Принцип за устойчиво развитие…………………………………………….. 21стр.
3.2. Принцип за предотвратяване……………………………………………….. 22стр.
3.3. Принцип за превантивността……………………………………………….. 22стр.
3.4.Принцип за йерархия на управление на отпадъците……………………... 23стр.
3.5.Принцип за най – добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи…
……………………………………………………………………………………….... 23стр.
3.6. Принцип за пълна отговорност на замърсителите……………………….. 24стр.
3.7. Принцип за интегрирано управление на отпадъците……………………. 24стр.
ІІІ. СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ……………………………………….. 25стр.
1.Генериране на отпадъците……………………………………………………… 25стр.
1.1. Видове отпадъци,начин на обезвреждане, проблеми и тенденции……… 25стр.
1.1.1. Масово разпространени отпадъци................................................................ 25стр. 1.1.2.Рециклиране………………………………………………………………….. 28стр.
1.1.3.Управление на специфични потоци отпадъци…………………………… 32стр. 1.1.4. Биоразградими отпадъци ……………………...…………………………... 38стр.
1.2.Видове отпадъци, които се депонират.............................................................. 39стр.
1.3.Отпадъци по места на генериране…………………………………………... 39стр.
2. Събиране и извозване на отпадъците………………………………………… 39стр.
2.1.Характеристика на организация за събиране и извозване на ТБО…....... 39стр.
2.2 Периодичност на събиране и извозване на отпадъците………………....... 40стр.
2.3. Използвани съдове – брой, видове, състояние……………………………... 41стр.
2.4. Организация и стопанисване на депото, мониторинг на подземни води, газ-метан и др…………………………………………………………………………… 41стр.
2.5. Форми на обезвреждане на отпадъците……………………………………. 42стр.
2.6. Предадени извън територията на общината отпадъци…………………… 42стр.
2.7. Внос или износ на отпадъци............................................................................. 42стр.
3.Управление на дейностите по отпадъци……………………………………... 42стр.
3.1.Отговорни отдели и лица по управление на дейностите в общинска администрация Годеч……………………………………………………………… 42стр.
3.2.Контрол по управление на отпадъците……………………………………… 43стр.
3.3.Местна нормативна уредба имаща отношение към управлението на отпадъците………………………………………………………………………….. 43стр.
3.4.Предприети действия за съвместно решаване на проблемите на ТБО с други общини…………………………………………………………………………….... 44стр. 3.5.Рекултивация на общинското депо в землището на с. Разбойще………. 44стр.
3.6.Работа с обществеността……………………………………………………… 46стр.
3.7.Отчетност……………………………………………………………………….. 47стр.
3.7.1.Отчетност на общинската администрация при набиране и предаване на данни към информационните системи на НСИ и МОСВ и получаване на обратна информация……………………………………………………………………….... 47стр.
3.7.2.Отчетност на фирмите извършващи дейности по третиране на отпадъците ………………………………………………………………………………………… 47стр.
3.8.Финансово-икономически анализ на дейностите по третиране на отпадъци ………………………………………………………………………………………… 47стр.
3.8.1.Общи разходи за дейностите по отпадъците……………………………… 47стр.
3.9.Разходи на фирмите извършващи дейности по третиране на отпадъците. 47стр.
3.10.Задълженията на фирми и общини, относно осигуряване на техника и инвестиции в депото……………………………………………………………….. 48стр.
3.11.Такси за битови отпадъци.Приходи и разходи относно дейностите свързани с третиране на твърди битови отпадъци………………………………………….. 48стр.
3.12.Относителен дял на таксата за битови отпадъци в общинският бюджет – общо и от собствени приходи............................................................................................. 49стр.
3.13.Източници на финансиране на дейностите по отпадъците, съвместно решаване на проблемите на общината с фирми или други общини………… 50стр.
ІV. ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ................................. 51стр.
1.Сметосъбирането……………………………………………………..………....... 51стр.
2.Сметоизвозването………………………………………………………………… 51стр.
3.Депонирането……………………………………………………………………… 52стр.
4.Улично почистване………………………………………………………………. 52стр.
5.Зимно поддържане………………………………………………………………... 52стр.
6.Управлението........................................................................................................... 53стр.
V.ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА……... 53стр.
VІ. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ........................................................................................ 53стр.

ВЪВЕДЕНИЕ

Общинската програма за управление на дейностите по отпадъците се разработва на основание чл.29, ал.1, т.1 от ЗУО /Закон за управление на отпадъците/, обн. ДВ, бр. 86 от 30 септември 2003 г.. Програмата отчита, че отпадъците са риск за човешкото здраве и околната среда. Тя цели екологосъобразно управление на отпадъците на територията на Община Годеч.
Програмата е инструмент за подобряване организацията за управлението на отпадъците в общината. Тя създава необходимите предпоставки генераторите на отпадъци - промишленост, търговия и потребители, общественост - да намаляват количеството на образуваните отпадъци.
Ключов елемент на програмата е йерархията за третиране на отпадъците:
• намаляване или предотвратяване образуването на отпадъци;
• повторна употреба и рециклиране:
• подобряване на системата за събиране и транспортиране;
• екологосъобразно обезвреждане;
• почистване на старите замърсявания.
Общинската програма за управление на дейностите по отпадъците
приближава Община Годеч към нормите на Националното и Европейското законодателство, касаещо управлението на отпадъците.
Анализирано е съществуващото състояние по управление на отпадъците, на база което са идентифицирани проблемите и са формулирани целите. Разработен е План за действие, в който са посочени необходимите мерки в близка и в средно-срочна перспектива, отговорните институции и необходимите финансови средства за обезпечаване на програмата. Същата е отворен документ, изпълнението на който се отчита, във връзка с планираните мерки и действия и тяхната обезпеченост подлежи па актуализация в процеса на осъществяването й.


І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГОДЕЧ

1. Кратка географска характеристика на територията на Община Годеч.

1.1 Географска характеристика и местоположение.
Община Годеч е разположена в полите на Стара планина и в северозападната част на Софийска област. Територията на общината е 374 486 дка. Контурите и се очертават на север от Берковския дял на Стара планина с връх „Ком” /2 016м./, на юг - Чепън планина с връх „Петров кръст” /1 206м./, на изток от крайни издънки на Мала планина, а на запад от полупланинската част Забърде, която е източна издънка на планината Видлич.В административно отношение територията на общината на запад граничи със Република Сърбия, на юг граничи с община Драгоман, на север - североизток с общините Берковица и Вършец, а на изток със общините Своге и Костинброд.
Община Годеч е изолирана до определена степен, в сравнение с другите общини, който директно граничат с област София – град.Този фактор допринася за по – малко инвестиции в развитието на промишлеността и бизнеса.Полупланинския характер на релефа е фактор за по – трудно развиване на растениевъдството, породено от малкото на брой разпокъсани от релефа земеделски земи, годни за обработка, от една страна, а от друга дребната собственост на земята.Негативни последствия за развитието на общината допринася и слабото развитие на източните погранични части на Р Сърбия.Всичко това допринася за намаляване на населението и повишаване на миграционната му подвижност.
Административен център на Община Годеч е самият град Годеч, находящ се на 50км. северозападно от столицата – град София.
Общината включва в своите граници двадесет населени места, от които по-големи са град Годеч, село Гинци и село Шума.
Всички населени места са свързани с пътища. На територията на Община Годеч има 148км. пътна мрежа от която 30км. е второкласна, 22км. е третокласна и 96км. четвъртокласна с трайна асфалтова настилка, в по-голямата си част силно износена. Съществен проблем е подържането на пътната мрежа в добро състояние, обусловено от липсата на достатъчно средства за реконструкция.
Най-близкият граничен пункт е до село Калотина – на границата между Република България и Република Сърбия.

КАРТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ГОДЕЧ

Приложение №1

1.2.Полезни изкопаеми.

От подземните изкопаеми в общината са разпространени горивата и нерудните полезни изкопаеми.С най – голямо значение са запасите на лигнитни въглища, които са с животински произход и са ниско калорични.Те се добиват по открит насип от фирма „Мина Станянци” ЕАД – село Станянци.От неруднити полезни изкопаеми са разпространени залежи на глина, които се намират в участъка от село Лопушна до село Станянци, но в момента не се добива.В общината е създадена кариера за добив на различни видове фракция, а пясък се добива от руслата на реките.

1.3.Топографска характеристика

Релефът се характеризира с ниски до средно високи планини.След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа са реките Нишава, която извира под връх Ком(2016м.) и Височка, която извира от Лисин връх(1631м.), както и техните притоци.В северната част на общината се простира Берковска планина - част от Старопланинската верига, която е най – високата част в общината.На юг се издига Чепън планина с Петров кръст(1206м.). Надморската височина варира от 700 до 2 000м.Най – високия връх е Ком(2016м.), който съвпада със Старопланинското било и административната граница между община Годеч и община Берковица, а най – ниската точка е разположена по талвега на река Нишава.Релефа е карстов, в който се наблюдават много карстови процеси.В резултат на ерозия, денудация, изветряне и други геоморфоложки процеси се наблюдават различни причудливи форми на релефа в общината.

1.4.Климат

Община Годеч попада в умереноконтиненталната климатична пояс, който се характеризира със студена зима и сравнително горещо лято. Средно годишната температура е около 9 градуса, като най-студения месец е януари със средно януарската температура минус 3,5С, а най-топъл месец е август със средна температура плюс 19,2С.Годишната сума на валежите е 593мм.Максимума на валежите е през пролетта.Наблюдава се по – слабо изразен вторичен максимум през есента.Минимумите на валежите са също два през февруари и август.Мъглите в годината се ограничават до 4 – 5 дни.Рано пролетта и късно есента се наблюдават слани.Снежната покривка може да падне, в зависимост от годината, от края на ноември до началото на април.Тя се задържа около 45 дни.
Основния пренос на влажни въздушни маси е от запад – северозапад, а на сухи континентални от изток – североизток.Преобладават западни ветрове, като през зимния сезон нахлуват и източни ветрове.

1.5. Водни ресурси

Община Годеч попада във водосбора на река Нишава и река Височка, като двете реки се сливат извън територията на държавата ни и оттичат водите си, чрез река Дунав, в Черно море. Изворната област на двете реки е южното крило на Берковския антиклинария в Комския дял на западна Стара планина. Реките са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие.Минимума на оттока им и през февруари и август.
Качеството на карстовите извори силно се влияе от валежите.Водосбора на река Нишава е 62 511дка. Като замервания дебит на реките и изворите в кубични метри за секунда е 1,152.
Други по-големи притоци на река Нишава са река Връбнишка, която събира водите си от изворите в землищата на село Шума и Лопушна и Връдловската река, която води началото си от Мъзгошките върла, извън територията на страната. Другите притоци са незначителни.
Поради карстовия релеф източничите на вода за питейно-битови нужди в повечето населени места в общината са изворни.От извора водата се довежда до каптажни съоръжения, а от там се насочена към водопреносната мрежа.

1.6. Поземлени и горски ресурси

Общата площ на територията на общината е 374 486дка., като земеделски земи са 207 248дка., а горски фонд са 150 844 дка(Таблица №1).
На Приложение №2 и Таблица №2 е показан относителният дял на земите в зависимост от тяхната собственост.


Процентно съотношение на различните видове земи.

Таблица № 1
Видове Площ в дка %
Земеделски земи 207 248 55,34
Горски фонд 150 844 40,26
Други 16 393 4,40
Обща площ: 374 486 100


Площ по видове собственост:

Таблица № 2
Вид собственост Площ в дка %
Частна 78 393,266 20,94
Държавна 147 894,699 39,49
Общинска 25 760,256 6,88
Религиозна 306,770 0,08
Други 122 131,010 32,62
Общо: 374 486,001 100


1.7. Защитени територии.

В община Годеч се намират две защитени територии обявени със Заповед №1141 от 15.12.1981 г. на КОПС са :
• Водопад „Котлите” намиращ се в землището на с. Разбойще
• Скален комплекс „Заского” в землището на с. Гинци, включващ карстова пропаст „Заского” и пещерите : „Диневата пещера”, „Кривата пещера”, „Светата вода”, „Подмола”. Диневата пещера е уникална с 16-те вида прилепи /9 са КЗВ/, които се събират в нея в пред размножителния период и в пред зимния период. Скалният комплекс „Заското” попада в територията на природен парк „Западен балкан” и има световно природозащитно значение. Учени от Сърбия и България определят района като част от територия с уникална геология, като обосновават приоритета за нейното обявяване за обект на световното геоложко наследство към ЮНЕСКО. Предложената за парк територия покрива критериите за включване на мрежата НАТУРА 2000.


2. Административно-териториална и социално-икономическа характеристика на Община Годеч.

2.1.Административно - териториална характеристика.

Административния център на общината е град Годеч, което е и най – голямото кметство.По – териториална близост населените места са разположени в радиус от 4 км. до 22км. от град Годеч.От селата по – големи кметства са тези на село Шума и село Гинци, който се избират директно от населението.В останалите 17 села се назначават административно кметски наместници.Всички кметства са обвързани с пътна мрежа.Най – отдалеченото от града, село е Гинци, което е на 30 км.
Община Годеч има териториална близост със следните населени место от:
- община Своге – с. Искрец
- община Костинброд – с. Бучино
- община Драгоман – с. Цръклевци; с. Василовци; с. Мало Малово; с. Прекръсте; с. Беренде; с. Чепърлянци; с. Калотина
- община Берковица – с. Бързия

2.2.Социолно – икономическа характеристика на населението.

Общината се състои от 20 населени места, от които един град – Годеч и 19 села.Общия брой на населението на общината е 5 697 души, от тях 2 804 са мъже, а 2 893 са жени.Броя на населението, което живее в града е 4 507 души, а 1 190 души живеят в селата, отнесено към 31.12.2007 година.Броя на населението по – населени места е:

• град Годеч 4507 бр. жители
• село Гинци 249 бр. жители
• село Шума 215 бр. жители
• село Лопушна 33 бр. жители
• село Връбница 29 бр. жители
• село Мургаш 32 бр. жители
• село Букоровци 14 бр. жители
• село Каленовци 30 бр. жители
• село Туден 80 бр. жители
• село Разбойще 34 бр. жители
• село Станянци 31 бр. жители
• село Голеш 92 бр. жители
• село Връдловци 39 бр. жители
• село Ропот 20 бр. жители
• село Комщица 82 бр. жители
• село Бърля 28 бр. жители
• село Смолча 33 бр. жители
• село Равна 26 бр. жители
• село Губеш 49 бр. жители
• село Бракьовци 74бр. жители


Основен фактор за раждаемостта е броя на сключените бракове.Коефициента на раждаемост е 5 промила, а на смъртност е 10.9 промила.Естественият прираст е минус 5.9.Средната гъстота на населението в общината е 15.2 души/кв.км.Малкия брой на сключените бракове, ниската раждаемост и високата смъртност са фактори за застаряване на населението.Обезлюдяването на района се дължи и на високата миграционна подвижност.Сравнително малък е относителния дял на населението в под трудоспособна възраст.Трайни са тенденциите за намаляване на населението в подтрудоспособна възраст и увеличаване на населението в над трудоспособна възраст.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2008 година е 2 814 души, от тях трудово заети са около 1 760 души.

Основните пропорции на заетостта в общината са:
• Общо брой заети към 31.12.2008 година е 1 457 души 62,54%
• Материално производство/непроизводствена сфера 70,6% / 29,4%
• Обществен/частен сектор 25% / 75%
• Равнище на безработицата към 31.12.2009 година 10,06%

Регистрираните безработни към 31.12.2008 година са 283 души. На лице е също и скрита безработица.
Средната работна заплата на жител от общината е по-ниска от тази за страната, което е обусловено от ниската заетост, високата безработица и много слабо застъпената промишленост.

3. Икономическо състояние на община Годеч.

След Втората световна война, както в цяла България, така и в община Годеч е установено планово стопанство, до началото на 90-те години на миналия век, когато започва преструктуриране на стопанството към пазарно.Този процес доведе до редица негативни последствия.Първичния сектор през този период се характеризира с ликвидация на АПК и ТКЗС и реституция на земеделските земи.Във вторичния сектор се наблюдават две основни направления – деиндустриализация и приватизация.Чрез приватизацията общината е формирала собствени средства за капиталови разходи. В края на миналия и началото на 21 век България, в частност община Годеч излиза от периода на преструктуриране, в резултат на което се установява пазарно стопанство.Необходимо е развитие в частния бизнес, привличане на национални и чуждестранни инвестиции.С присединяването ни към ЕС инвестициите в общината е необходимо да се увеличават чрез кандидатстване по – различни програми в различни направления (земеделие, подобряване на инфраструктура, туризъм и др.).
Дълготрайните материални активи на жител са около средните за страната, а брутния вътрешен продукт на жител от общината е значително по-нисък от този за страната, което е обусловено от много слабо функциониращата промишленост.
Собствените приходи на общината се формират основно от местни данъци и такси по Закона за местните данъци и такси и от стопанисване и разпореждане с общинското имущество, които основно се изразходват за неотложни плащания, както в социалната и обществената сфера, така и за текущи разходи.Чрез приватизацията на общинско ниво са се формирали собствени средства за капиталови разходи, но като цяло тя е приключила.Останали са малки и неатрактивни обекти, към които няма засилен инвестиционен интерес. Това състояние води до липса на собствени средства за капиталови разходи и за придобиване на дълготрайни материални активи, и до пълна зависимост на общината до целевите средства от републиканския бюджет, които от своя страна са крайно недостатъчни дори и за поддръжка на активите.
Средствата за капиталови разходи определени за 2008 година за община Годеч от републиканската мрежа са 379.500 лв., а за 2009 година са 416 500лв. Тези средства са определени по приета от Министерство на финансите методика.

3.1.Промишленост.

Общината, като цяло няма добре развита тежка промишленост.Развива се предимно леката промишленост.
Две тенденции оформят процеса на преструктуриране – приватизация и деиндустриализация. Ориентацията към икономика на пазарно стопанство доведе до значително нарастване дела на частния сектор. На практика на територията на общината след приватизацията на държавните предприятия останаха следните по-значими обекти:
- С чуждестранни инвестиции – АК”Магнит”АД.
- Държавна собственост – „Пътно поддържане” – Годеч
Частна собственост – завод „Ком” ЕООД гр.Годеч – производство на строителни плоскости, фирма ,,Докторс” в с. Гинци, която произвежда високо алкохолни напитки, рибовъдно стопанство гр.Годеч – производство на пъстърва и риборазвъден материал, „Пътсрой 92” с.Шума – строителство и ремонт на пътища, „Могила”ООД – произвежда кашкавал „Балкан” и „Витоша”, автосервиз ЕТ”Пейчо Милушев” и автосервиз „Лидер” и други по - малки.
Видно от изложената структура на икономиката в Община Годеч няма сериозни промишлени източници на отпадъци – опасни, строителни и битови.

3.2. Земеделие.

В резултат от природогеографските фактори и условия земеделието е с животновъдно – растениевъдна структура.От своя страна животновъдството е с млеко – месна насоченост.Под отраслите на животновъдството, които са застъпени в района са:птицевъдството, което заема най – голям относителен дял, следвано от овцевъдството и говедовъдството.Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са силно разпокъсани.Почвено – климатичните условия са добра предпоставка за отглеждането на някои видове култури, като пшеница, ечемик, царевица, картофи и др.Има възможност за развитие на земеделието, както на растениевъдството, така и на животновъдство, но поради цялостното тежко състояние този сектор е насочено към задоволяване на малките лични стопанства.
Земеделските земи, горите и земите от горския фонд са възстановени на собствениците им. Липсата на необходимия ресурс от специализирана техника за обработка на земеделските земи и липсата на пазар на земеделската продукция обуславя слабата инициативност на собствениците за пълно оползотворяване на продуктивните качества на земята.
Обработването на земеделските земи в момента се осъществява главно от частни стопани.

3.3.Сектор на услугите.

3.3.1.Транспорт.

Пътната инфраструктура на територията на общината е силно износена и трудно се поддържа поради липса на средства.Тя е изградена от 148км. асфалтирана пътна мрежа, от която 30км. са второкласни – най – високия клас пътища на територията на общината, 22км. – третокласни и 96 км. четвъртокласни.
ЖП транспорта е представен от една ЖП линия, която свързва с. Станянци и с. Връдловци – Драгоман - София.

3.3.2.Водоснабдяване.

Водоснабдителната система на община Годеч се състои от:
- открито водохващане на склоновете на Стара планина, които се
разположени южно от връх Ком - водохващане "Черна"
- водохващане за града от местни извори - ,,Зли дол”; ,,Молак”;
,,Голеш”; ,,Трап”; ,,Лопушна” и др.
- от местни водоизточнищи се захранват селата – Гинци, Бракьовци,
Шума, Комщица, Бърля, Смолча, Губеш, с.Връбница.
Голяма част от водната мрежа е гравитачна, с изключение на с. Шума и с. Смолча и част от гр.Годеч, които се снабдяват с помощта на помпа.
Общата дължина на канализационната мрежа е 186 км., от които 110 км. е вътрешна, а 76 км. външна мрежа. Канализация за отпадни води има изградена само в град Годеч с дължина 38 км. която е на 80% от необходимата.Канализационната мрежа е изградена от азбестови тръби, които са силно амортизирана, и е наложителна нейната подмяна.Това довежда до чести аварии, при които се губи значително количество вода.Необходимо е изграждане на пречиствателна станция на територията на общината.

3.3.3.Електроснабдяване.

Енергийната инфраструктура на територията на общината е част от тази на Софийска област, респективно и на държавата ни. През територията на общината преминават електропроводи с мощност 380 W и 220W.Всички населени места са обвързани с електропроводи, който също са силно амортизирани.

3.3.4. Телекомуникационна мрежа.

Създадена е Единната съобщителна система – ЕСС, която обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизията. Подсистемата далекосъобщения включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи за подаване на данни.
Телефонната централа в град Годеч е от аналогов тип – А29.Телефонни централи са създадени в с. Гинци и с. Голеш.Всички населени места имат покритие и на трите мобилни оператори, с изключение с. Комщица, с. Връдловци, с. Станянци, с. Губеш, с. Смолча и с. Бракьовци.
Кабелната телевизия е разпространена само в града, както и интернет услугите.

3.3.5. Образувание.

На територията на общината съществува едно Обединено детско заведение ,,Юрий Гагарин”, състоящо се от две бази.Децата от 0 до 5 години са 108 броя за 2008/9 година.Подготвителната група се състой от деца на шест годишна възраст и наброява 21.В началното училище ,,Христо Ботев” учат деца от I до IV клас в осем паралелки.Техния брой е 167 деца, както и 12 деца от подготвителната група.В СОУ ,,Проф. д-р Асен Златаров” броя на учениците е 285 за 2008/9 година. От V до VIII клас броя на паралелките е осем, а от IX до XII клас е четири.В помощно училище ,,Васил Левски” учат и живеят около 35 деца от V, VI и VII клас.По – комбиниран показател на образувание общината е на едно от средните нива в държавата – 0.937.

3.3.6. Здравеопазване.

Населението на община Годеч е обслужвано от ,,Специализирана болница за активно лечение на вътрешни болести” ЕООД – гр. Годеч, която разполага с 25 легла. Към нея работи една ренгенова и една клинична лаборатория.Персонала и се състои от 33 щатни бройки.
Бързата помощ се състои от 5 лекари, 6 медицински сестри, 7 шофьора и 1 санитар.
На територията на общината функционират 5 стоматологични кабинети, от които 3 работят в болницата.

3.3.7.Туризъм.

Туристически интерес в общината представлява културно историческото наследство от паметници на територията на Община Годеч.Богатството на манастири по долината на река Нишава е привлякло вниманието на археолозите, които считат, че става въпрос за средновековен манастирски център в Западна България. Мнението на археолозите е, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора.

Най значими са художествените паметници на културата, както следва:

• Манастир „Св.Николай Летни” – гр. Годеч – нов храм и античен римски храм от ІІ- ІV век – национален паметник на културата. Интересното е, че римският храм в Титси /Англия/ по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.
• Църква „Св.Троица”- с. Губеш
• Манастир „Св.Архангел Михаил”- с. Лопушна
• Манастир „Св.Илия”- с. Връдловци
• Манастир „Св.Дух”- гр. Годеч
• Манастир „Св.Георги”- с. Букоровци
• Църква „Св.Димитър”/стара/-гр. Годеч – художествен паметник на културата с местно значение. Отвътре църквата е изографисана със сцени от Евангелието. Иконописта показва стилова близост с произведенията на Самоковската и Банската художествена школа.
• Църква „Св.Троица”- с.Комщица-художествен паметник на културата. Църквата се датира в 1863 год. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност. Много рядко срещан иконостас в България, един от най-хубавите от залеза на Българското възраждане.
• Манастир „Въведение Богородично”- с. Разбоище – Национален паметник на културата. Църквата е построена в скална ниша на височина 50 метра. Запазени са няколко фрагмента от стенопис, датиран в ХІV век.
• Църква „Св.Николай Чудотворец”- с. Туден – Художествен паметник на културата.
• Манастир „Св.Николай летни” при с.Губеш . По своя архитектурен план и начин на градеж църквата би могла да се датира в ХV – ХVІ век.
• Църква „Св.Николай” в с. Гинци – художествен паметник на културата.


По спечелен проект от програма ФАР чрез МРРБ в община Годеч е създадена еко пътека под името – Биологично разнообразие на защитената територия „Заското” , която е достъпна за хора от третата възраст и хора с увреждания.
Други проекти са:
- Етноцентър, модел на традиционно българско село 19 век – приоритет развитие на туризъм мярка 2 .
- Планувано е за периода 2007 – 2013г.
- Изграждане на бизнес инкубатор – консултантски услуги за подпомагане на развитието на селския туризъм.
- Създаване на легова база за настаняване на туристи .
- Подобряване на техническата инфраструктура за развитие на селски културен и конферентен туризъм.
Чрез реализацията на проектите природните и исторически забележителности на района ще придобият национална известност и секторът „Туризъм” ще се развие.

3.3.8.Търговия.

Търговията на територията на общината се развива главно от дребни фирми, чиито интерес е насочен към задоволяване потребностите на местното население.Някои от тях са:ЕТ ,,Теди – Сашка Иванова”; ЕТ ,,Еди Сотиров”; ЕТ ,,Ситигод”; ,,Джак4 – Катя Живкова”; ЕТ ,,Рени Тодорова”; ,,Мургаш” ООД; ЕТ ,,Епос – Павел Янакиев”; ЕТ ,,Коди – Димитър Костадинов”; ЕТ ,,Пейчо Милушев” и др.


4. Структура на местните органи на самоуправление по управлението на отпадъците.

Като орган на местното самоуправление Кмета на общината съобразно Закона за управление на отпадъците организира дейността по управление на отпадъците. Във връзка с заповед №168/01.08.2005г. на Кмета на община Годеч и въз основа на чл.16, ал.1 и ал.3 т.3,5,6,8 от ЗУО кметовете и кметските наместници в община Годеч трябва да контролират дейностите свързани с опазването на чистотата, екологията и отпадъците в границите на съответния участък на територията на Общината. Общинският съвет, по предложение на Кмета на общината, определя таксата за битови отпадъци, утвърждава план–сметка за необходимите разходи и осъществява цялостен контрол на дейностите по управление на отпадъците.
Сметосъбирането и сметоизвозването на ТБО на територията на община Годеч се осъществявала от фирма „Любекс” ЕООД град София до 07.01.2009 година, която притежава разрешително за дейност с отпадъци №12-ДО-262-00 издадено на 20.01.2005 г., и съгласно сключен договор от 06.01.2000 г. с Община Годеч да извършва по горе цитираните дейности.От 07.01.2009 година сметосъбирането и сметоизвозването на ТБО на територията на общината се осъществява временно от ЕТ ,,Кръстанчо Кръстанов” със седалище гр. Годеч, ул. ,,Градина” №14 до реализацията на проекта ,,Система за събиране и извозване на битови отпадъци чрез нова високоефективна техника и съоръжения за поддържане на чистотата на територията на община Годеч”.

5. Екологична характеристика, екологични проблеми, проблеми с третирането на ТБО.

Общата екологична характеристика в община Годеч се определя като нормална.
Независимо от изградеността на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от достатъчна по количество и качество питейна вода. Всички населени места в общината са водоснабдени. Замърсяването на водоприемниците е предимно от отпадъчните води на града, които се заустват в р.Нишава и за това е необходимо да се изгради пречиствателна станция за гр. Годеч. Проблем на водоснабдяването на града е изградената от азбестоциментови тръби остаряла водопроводна мрежа, която дава множество аварии и това прави трудна поддръжката и експлоатацията й, а също така води до значителни загуби на питейната вода. През летният сезон, когато не валят дъждове града е на режим. Основна причина за наличието на режим при водоползването са големите загуби по водопреносната мрежа, която е амортизирана в порядъка на 50-60 %. Всички останали населени места са без цялостна канализационна мрежа и отпадните води се изливат в поливни и изгребани ями.
Чистотата на атмосферния въздух е добра, въздушния басейн в района на община Годеч е слабо натоварен с вредни вещества. На територията на общината няма застъпена голяма промишлена дейност с разнообразни по вид производства. Поради факта, че повечето от тях не функционират вече.
На територията на община Годеч за 2008 година се генерират около 6086 тона отпадъци. Те включват битови и строителни материали от ремонтни и строителни дейности, животински отпадъци, растителна маса и др.
Таблица № 3
Година Количество битов отпадък /в тона/
2001 2990
2002 3414
2003 4070
2004 4081
2005 4133
2006 4649
2007 5001
2008 6086
Приложение №3


От посочените цифри в таблица № 3 Приложение №3 се наблюдава тенденцията за увеличаване на общото количество генерирани отпадъци.
На база на експертна оценка от националната система за екологичен мониторинг, последните данни относно морфологичния състав на битовите отпадъци за държавата е както следва:
Таблица № 4
Клас Вид материал Среден морфологичен състав
Органични Хранителни отпадъци 12.56 %
Хартия 6.55 %
Картон 0.70 %
Пластмаса 8.98 %
Текстил 4.70 %
Гума 0.45 %
Кожа 1.35 %
Градински отпадъци 14.00 %
Дървесни отпадъци 2.28 %
Неорганични Стъкло 3.40 %
Метал 1.30 %
Други Сгурия, пепел, инертни строителни отпадъци, пръст, пясък и др. 43.73 %

На основание приетата от МОСВ „Национална програма за намаляване броя и опасността от депата и старите замърсявания с отпадъци” община Годеч е предприела необходимите за момента мероприятия.
На 16.06.2004 г. в сградата на ОбА – Костинброд се състоя среща на която бе подписан протокол между шестте общини, ангажирани с изграждането на „Регионално депо за ТБО” – Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман.
Поради настъпилите структурни промени в икономиката, не са регистрирани източници на промишлени отпадъци, по смисъла на Закона за управление на отпадъците. На територията на общината няма източници влизащи в групата на „Опасни” замърсители.


ІІ. ОБХВАТ ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА

1. Обхват.

Програмата е изготвена в съответствие с чл.29 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, и е част от Програмата за околна среда. Тя обхваща дейностите по събиране, извозване, съхранение и обезвреждане на битовите, строителните и други отпадъци за територията на община Годеч.

2. Цели.
Таблица №5
№ Основни цели на програмата
1. Приоритетната цел на общината съвпада със заложения приоритет на Националната програма за управление на дейността по отпадъците /2009-2013г./.Необходимо е планиране управлението на отпадъците на месно ниво, съобразено със стандартите и изискванията на ЕС.

2. Завършване изграждане на регионално съоръжение за управление на битовите отпадъци, рекултивиране и мониторинг на нерегламентираното сметище край с. Разбойще.

3. Изграждане на депо за претоварване на територията на общината.

4. Създаване на звено Чистота и озеленяване и реализиране на проекта ,,Система за събиране и извозване на битовите отпадъци чрез нова високоефективна техника и съоръжения за поддържане на чистотата на територията на община Годеч”.

5. Намаляване и ограничаване, образуването на отпадъци, чрез оптимизиране на системата за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци.

6. Организирано и доразвиване на системата за разделно събиране на рециклируеми материали, съобразно с Националната програма по управление на отпадъците.

7. Оползотворяване на разградимите отпадъци чрез рециклиране или регенериране, както и вкарването им отново в произвотствения процес.

8. Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците.

9. Стимулиране на компостирането.

10. Почистване на стари замърсявания с отпадъци. Оптимизиране схемата за движението на отпадъците – степен на обслужване над 90 % от населението на общината.

11. Непрекъсната информационна кампания за намаляване, оползотворяване и рециклиране на отпадъците, както и за възможните въздействия от нерегламентираното им изхвърляне върху околната среда и човешкото здраве.

12. Мотивация на населението за разделно сбиране на отпадъците и екологосъобразен начин на живот.

13. Осигуряване на база данни на отпадъците
14. Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите „отговорност на производителя” и „замърсителят плаща” при интегрирано управление на отпадъците

15. Развитие на устойчиви системи за управление на специфичните потоци отпадъци


3. Принципи.

3.1.Принцип за устойчиво развитие.

Терминът устойчиво развитие се дефинира като образец за социални и структурни икономически трансформации, който оптимизират настоящите икономически и социални ползи, без да застрашават потенциала за съществуването им в бъдеще.Основната цел на устойчивото развитие е да се достигне разумно и справедливо разпределение на нивото на икономическото благосъстояние, което да бъде продължено за много поколения.
Устойчивото развитие в областта на управление на управление на отпадъците означава използване на природни ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения.Това налага максимално използване на възможностите за предотвратяване на образуването на отпадъци и за оползотворяване и рециклиране на вторични суровини.

3.2. Принцип за предотвратяване.

Принципът за предотвратяване се състои в ограничаване до минимум на използването на природни ресурси и намаляване на количествата и/или опасността, произтичащи от образуваните отпадъци.Достигането на по – ниски нива на образуване на отпадъците би намалило и въздействията върху околната среда, в резултат на тяхното обезвреждане.
Необходимо е да се възприеме подход, отчитащ целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, а не само фаза, когато продуктите се превръщат в отпадъци и се насочват усилията към намаляване на въздействието върху околната среда.
Принципът за предотвратяване означава да се вземат мерки преди
веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с който да се намали количеството отпадъци, включително чрез повторна употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл; както и вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве или съдържанието на вредни вещества в материалите или продуктите.Този принцип е необходимо да бъде използван в домакинствата и промишлеността, чрез внедряване на чисти технологии, намаляващи отрицателното въздействие на отпадъците при мястото на генериране.

3.3. Принцип за превантивността.

Принцип за превантивността подпомага усилията за постигане на устойчиво развитие.Той насочва вниманието към предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейности с отпадъците, като по този начин подпомагат предотвратяването на риска за околната среса и човешкото здраве.
Конференцията на ООН за Околна Среда и Развитие, в декларацията си от Рио де Женейро, дефинира този принцип по – следния начин:В случаите, когато съществува заплаха от сериозни и необратими екологични щети, липсата на пълни научни познания не трябва да бъде използвана като причина за отлагане на икономически ефективни мерки за предотвратяване на увреждане на околната среда.Принципът включва вземане на превантивни мерки, за да бъде предотвратено бъдещо увреждане на околната среда и на човешкото здраве, дори когато не съществуват достатъчни научни познания за осъществяване на предпазни мерки.

3.4.Принцип за йерархия на управление на отпадъците.

Йерархията на отпадъците е формулирана с Рамковата директива за отпадъците в ЕО, описва се предпочитаната последователност на операции и дейности с отпадъци, като се прилага, като ръководен принцип следната йерархия на отпадъците:
- Предотвратяване образуването на отпадъци
- Оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия
- Обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени и/или оползотворени.
Чрез посочената йерархия на отпадъците се вземат мерки за
насърчаване на варианти, които обезпечават най – благоприятните резултати за околната среда като цяло.Специфични потоци от отпадъци се отклоняват от йерархията, когато това е обосновано от съоръжения, съоръжения свързани с жизнения цикъл на отпадъците и цялостното въздействие на образуването и управлението им.Държавите – членки взимат под внимание общите принципи на опазване на околната среда – предпазване и устойчивост, техническа изпълнимост и икономическа приложимост, опазването на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономическите и социални въздействия.
Основната цел на йерархията е да се създаде модел на интегриран подход за управление на отпадъците, като прилагането и в съответната последователност ще допринесе за създаване на устойчива по управлението им.

3.5.Принцип за най – добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи.

Принцип за използване на най – добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи(НДНТНПР) е консултативен процес за вземане на решения, в които се отчитат относителните преимущества на различните възможности за управление на отпадъците, имащи отношение към опазване на околната среда, на примерна цена.НДНТНПР е решение или комбинация от решения, които за дадени цели или обстоятелства представят най – големи ползи или застрашават в най – малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. НДНТНПР е необходимо да бъде различен за всеки отделен отпадъчен поток, в зависимост от конкретните обстоятелства.

3.6. Принцип за пълна отговорност на замърсителите.

Отговорност на производителите.

Проследявайки жизнения цикъл на един продукт от неговото производство до края на полезния му живот се вижда, че производителя на продукта, чрез взети решения за дизайн и състав на съответното изделие има доминираща роля, която до голяма степен определя потенциала за образуване на отпадъците и характеристиките на последващото им управление.Поради това производителите на продуктите е необходимо да поемат отговорност за:
- предотвратяване и намаляване на отпадъците, образувани при производството на техните продукти
- проектиране и разработване на продукти, които подлежат на рециклиране и несъдържащи материали, представляващи риск за околната среда.
- развиване на пазари за повторна употреба на пусканите на пазара стоки.
Мерките, които се вземат е необходимо да насърчават разработването,
производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които след превръщането им в отпадъци са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразно с опазване на околната среда.

Замърсителят плаща.

Принципът замърсителят плаща изисква причинителите на отпадъци да поемат отговорност за техните отпадъци, вместо да очакват, обществото да носи товара на управлението и да плаща разходи, свързани с третирането и обезвреждането им.Потенциалните разходи за опазване на околната среда и човешкото здраве, свързани с образуването и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и таксите за управление на отпадъците.

3.7. Принцип за интегрирано управление на отпадъците.

Интегрираното управление на отпадъците изисква вземане на решения и прилагане на ясно определени количествени цели в рамките на една система, състояща се от законови, технически, организационни и икономически мерки, идентифицирани източници на ресурси и определени отговорности за всички участници, изпълняващи тези цели.
Интегрираното управление съчетава всички останали принципи на политиката по управление на отпадъците.То гарантира взаимодействие и оптимално съчетаване на различните методи и подходи, целящи достигане на икономическо и екологично ефективно управление на отпадъците.

ІІІ. СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ


1. Генериране на отпадъците.

1.1.Видове отпадъци, начин на обезвреждане, проблеми и тенденции.

1.1.1.Масово разпространени отпадъци.

Битови отпадъци.

Битовите отпадъци (БО) се формират от жизнената дейност на населението. Количеството и съставът им зависят от мястото на генериране, от стандарта на живот и културата на обществото, степента на благоустроеност на населеното място, начина на отопление и много други фактори.
През последните години се наблюдава принципна тенденция към плавно увеличаване на количествата отпадъци, което може да се дължи както на увеличеното потребление във връзка със стабилизиращата се икономическа ситуация в страната, така и на повишения контрол от страна на общинската администрация върху информацията и отчетността за битовите отпадъци и дейностите, свързани с тяхното управление. Оценката на количеството БО в Общината е твърде трудна. Към настоящият момент БО се извозват на нерегламентирано сметище край с. Разбойще до влизането в експлоатация на Регионалното депо.Нерегламентираното сметище е неохраняемо, без везни.
Общото количество на генерираните отпадъци на територията на общината за 2008 година е 6086тона.Точни данни за количеството на битовите отпадъци по източници на образуване към 31.12.2008 година не могат да се установят, тъй като общината не разполага с уред за електронно отчитане при сметосъбиране и генериране на битовите отпадъци. Количеството на отпадъците се изчислява по броя и обема на извозените съдове.
Строителните отпадъци /СО/ се формират от строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти. СО се извозват чрез действащите системи за организирано събиране и извозваше на отпадъците.
До момента не съществува система, която да гарантира наличието на
достоверна информация за количествата на образуваните СО и начините за тяхното третиране.


Начини за обезвреждане

В момента единственият метод за обезвреждане на битовите отпадъци в общината е депонирането, което се извършва пет пъти годишно.То се осъществява от фирмата спечелила конкурса за сметосъбиране и сметоизвозване. Непрекъснато на територията на общината се появяват незаконни сметища, които се почистват и обезвреждат от населението работещо по – програма за подържане на чистотата и зелените площи в общината.
Относителният дял на рециклируемите компоненти на БО в община
Годеч е около 30%, което е в съответствие със средните им стойности в националната и европейска практика
Оставащата след отделянето на рециклируеми компоненти (хартия,
пластмаси, стъкло метал, текстил, кожа и гума) част има органично съдържание, което предполага възможности за компостиране, както и калоричност позволяваща последващо изгаряне.
На база наличната информация може да се направи извода, че значителните количества рециклируеми компоненти от отпадъчния поток ще се оползотворяват многократно чрез обезвреждане и рециклиране на битовите отпадъци, които имат такава възможност.
При изпълнението на настоящата програма в следващите няколко години се очаква отчитаните количества БО на глава от населението в общината да се намалят.

Съществуващи проблеми

- Депото в общината е утвърдено единствено на база на Решение № Б –
12/2005 година.Не са спазени нормативните изисквания за изграждането му.Не са взети охранителни мерки. Не се осъществява ефективен контрол върху депата и незаконните сметища.
- Непрекъснато се появяват незаконни сметища.
- Дейностите по събиране и извозване на отпадъците са ниско
ефективни, често с неза¬доволително качество и високи разходи.
- Липса на необходимото възпитание в голяма част от гражданите и
незаинтересованост у самите тях към подобряване на екологичната обстановка и в частност поддържането на добра хигиена по отношение на заобикалящата ни жизнена среда.
- Не е създадена организация по събиране на полезните ком¬поненти от отпадъците, както липсват и подходящи технологии за преработката на всички тях.

Тенденции

• Генерирането на битовите отпадъци у нас през следващите години ще бъде зависимо от производството и потреблението на продуктите и изделията, при което постепенно ще се доближава до нормите на натрупване в другите европейски страни.
• Изменение в морфологичния състав на битовите отпадъци, предназначени за депониране, може да се очаква само след предприемане на мерки за засилване на разделно събиране и отваряне на пазара за отпадъци като стъкло, пластмаси, текстил и др.

Производствени отпадъци

Отпадъците от производствения процес се предават на предприятията за рециклиране, а ако то е невъзможно се депонират. За преработване се предават отпадъци от производство, като пластмаси, хартия, картон, метали.
Част от отпадъците от земеделието /залежали препарати за растителна защита, опаковки от тях и др./ са с характер на опасни отпадъци. С подобен характер са и остатъчни опаковки от смоли, лепила, бои и др., използувани в различни браншове на производството в общината /производство на трансформатори, ремонтни работилници, дърводелски цехове и др./.
Част от отпадъците от храни¬телно - вкусовата промишленост се опол¬зотворяват, като храна за животните, а останалото количество се депонира съвместно с битовите отпадъци.
Предоставената от предприятията информа¬ция показва, че се предават за рециклиране и повторна употреба предимно хартиени, стъклени и метални отпадъци. В зависимост от организацията на дейността в конкретната производствена единица, събраните отпадъчни материали се предават на определени за целта пунктове или на лицензирани фирми, търгуващи с отпадъци за рециклиране, които ги транспортират до преработващите предприятия.

Съществуващи проблеми

- Средствата отделяни за депониране са недостатъчни предвид факта,
че същите се набавят чрез реализираните приходи от такса “Битови отпадъци” и в много случаи не покриват напълно разходите за опазване на околната среда.
- Финансова нестабилност на предприя¬тията като цяло.
- Липса на инвестиции.
- Липса на съоръжения за третиране на от¬падъци.
- Недостиг на кадрови потенциал в сферата, свързана с дейностите по
управление на отпадъците.
- Неефективно прилагане на санкциите за замърсяване с отпадъци и за
нарушения на нор¬мативните изисквания, поради затруднения при установяването на нарушителите.
- Недостатъчна координация между представителите на местната
власт и частния сектор при планиране и изграждане на производствени и други съоръжения.
- Частният сектор не е достатъчно навлязъл в производ¬ство на
оборудване и в предлагане на услуги, свързани с третиране на производствени отпа¬дъци.

Тенденции

• Редуциране количеството на депонирани отпадъци за сметка на други методи за обезвреждане в резултат на:
• Нарастване разходите за експлоатация, закриване и мониторинг на депото за отпадъци;
• Високите инвестиционни разходи свързани с изграж¬дането на новото регионално депо и липсата на свободни средства;

1.1.2.Рециклиране

Принципно рециклирането в България традиционно е ориентирано към определени групи отпадъци - метален скрап, отпадъчни хартии и картони, отпадъци от пластмаси и стъклени отпадъци.
Съществуващата относително добре развита система за събиране и
преработка на вторични суровини в общината, а така също и в страната като цяло, се разпадна постепенно след 1990 г. във връзка с преструктурирането на националната икономика. На територията на общината съществува пункт ,,Стийлимпекс” ООД за събиране на черни и цветни метали, на която е издаден безсрочен лиценз с №857/17.07.2008 година.


• Отпадъци от черни метали /ОЧМ/

Обработката на металите е трудоемък процес, изискващ съответно оборудване и квалификация на заетите лица и е особено важна за качеството на крайните продукти - стомана и чугун. В община Годеч няма, ефективни технологии и оборудване, отговарящи на съвременните изисквания за обработката им.От ремонтно – механичната работилница в Мина ,,Станянци” АД за 2008 година са образувани около 113.3т. ОЧМ, които са предадена на фирма ,,Перламет СЕ” ООД.,,АК Магнит” АД е предала стърготини, стружки и изрезки на фирма ,,Метком – Йотови” ЕООД в размер на 1.500т. ОЧМ на територията на общината се събират от лицензираната фирма ,,Стийлимпекс” ООД.
В национален мащаб основни фирми за преработка на отпадъци от черни метали са: “Стомана” АД и “Кремиковци” АД.

• Отпадъци от цветни метали /ОЦМ/

ОЦМ се изкупуват от фирма ,,Стийлимпекс” ООД, която ги извозва за претопяване.Необходим е стремеж на общината към хармонизиране към националните и европейски критерии и въвеждане на съвременни технологии за обезвреждане. ,,АК Магнит” АД е предал на ,,Метком – Йотови” ЕООД стърготини, стружки и изрезки от цветни метали в размер на 0.450т. за 2008 година. Основните фирми заети в преработката на цветни метали с национално значение са:
- ОЦК АД – Кърджали, ОЦМ АД – София, “Дервент” АД – Самовляне,
“Енергокабел” АД – София, “Елисейна” АД – Елисейна, КЦМ АД – Пловдив, “Алумина” АД – Шумен, “Курило метал” АД – Нови Искър.

• Хартиени отпадъци /ХО/

Предприятията, които имат по – значителни количества от хартиени отпадъци са свързани с фирми, които ги извозват. Универсалният представител на разделно събиране е ,,ЕКО Булпак”, който събира отпадъци от всички сектори – търговска мрежа – население – производство.Необходимо е създаване на събирателни пунктове за хартия по – селата.

• Пластмасови отпадъци /ПО/

Количеството на пластмасови отпадъци е главно от бита. Принципно за общината, както и за страната като цяло, разходите за събиране, сортиране и транспортиране на пластмасови отпадъци до крайния потребител надвишават пазарната цена и разходите за депониране на отпадъците, което прави рециклирането им неефективно.Основните проблеми са свързани с трудната обработка и необходимостта от сортиране на няколко вида пластмаси от битовите отпадъци, липсата на подходяща техника за предварителна обработка.

• Отпадъци от гуми /ОГ/

Използваните технологии за преработка гуми включват сортиране, смилане, сепариране на мленките и производство на готови изделия.Мина ,,Станянци” АК за 2008 година е предала излезли от употреба гуми от автомобилния транспорт, в резултат от продължителна работа за рециклиране на фирма ,,ЕЛЕМ Импекс” ЕООД, в размер на 9.175т.На територията на общината не е създаден пункт за събиране и предаване за рециклиране на калчукови изделия, но е необходимо изграждането му.

• Стъклени отпадъци /Ст.О/

В общината е застъпено единствено разделното събиране на Ст.О.Пункт за събиране и извозване за рециклиране на Ст.О не е създаден в общината, но е наложително да се създаде.

Съществуващи проблеми

- Не съществува обвързаност между количес¬твото на образуваните отпадъци в домакинствата и такса "Битови отпадъци", стойността на която към момента за всяко домакинство се определя на база данъчната оценка на имота.
- Обществото не е достатъчно добре информирано и насърчавано по отношение на разделното събиране.
- В общината липсват производствените мощности за рециклиране на определени групи широко разпространени отпа¬дъци.
- Фирмата, извършваща услугите сметосъбиране и сметоизвозване неразполага с нужните съоръжения и техника за съхранение, сортиране и балиране на отпадъците. Опитът и наличните финансови възможности на последната са недостатъчни.
- Липсват мерки, стимули и преференции за насърчаване на рециклирането.

Тенденции

• Увеличаване на количествата рециклирани отпадъци в резултат на повишаване на разходите за депониране и обезвреждане като цяло, което е предпоставка за икономическата ефективност на рециклирането.
• Подобряване организацията за сметосъбиране, сметоизвозване и по – голяма масовост на разделно събиране на отпадъците.

Опасни отпадъци /ОО/

ОО са тези, на които състава, количеството и свойствата създават риск за човешкото здраве и околната среда.По – голяма част от ОО са от пестициди, отработени масла, утайки от промишлени отпадъци, болнични отпадъци и др. Те се образуват обикновено в малки количества, но от много източници.
На територията на общината съществуват два склада, в който са складирани пестициди за растителна защита - в с.Голеш и с.Гинци.Склада в с.Голеш не е в добро състояние и е без охрана.Предстой, общината да предприеме мерки за тяхното унищожение.
Отпадни утайки от промишлената дейност се съхраняват в специално предназначен басейн, на площадката на ,,АК Магнит” АД.Те са образувани от производствената дейност на бившия галваничен цех.
Друг вид опасни отпадъци са излезлите от употреба луминесцентни и други лампи съдържащи живак. Те са обект на Наредбата за изискванията за пускане на пазара и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи съдържащи живак. Мина ,,Станянци” АК временно ги съхраняват на нейна територията и ги предават на ,,Бал Бок Инженеринг” АД, а ,,АК Магнит” АД предава луминесцентни и други лампи съдържащи живак на общината, която ги предава на лицензирана фирма.Луминесцентните и други живачни лампи се оставят на временно съхранение в специални складови помещения, според изискванията на горецитираната наредба.
Болничните отпадъци се събират на територията на болничното заведение и се извозват от лицензирана фирма.
Други опасни отпадъци са излезли от употреба батерии и акумулатори, отработени масла и т. н., които са по специфични отпадъци.
В общината е необходимо изграждане на събирателен пункт, спрямо изискванията на ОО (батерии, акумулатори, луминесцентни и др.), който да ги предава на лицензирани фирми за обезвреждане и рециклиране.

Начини за обезвреждане

Основния начин на обезвреждане на опасните отпадъци в общината е съхраняването им в определени складове.Предаването им на лицензирани фирми за обезвреждане и рециклиране.Предстои кандидатстване за унищожение на пестициди от бившите земеделските кооперации.


Съществуващи проблеми

- Липса на достатъчно информация за добри технологии за третиране на ОО.
- Недоразвита система за документиране и контрол на опасни отпадъци от отделните източници.
- Слабо развита практика за обработка на ОО, преди насочването им за обезвреждане.
- Липса на общински центрове за обезвреждане
- Липса на специализирани депа за ОО.
- Невъзможност за пълно и ефективно прилагане на нормативната база за масово разпространените ОО.
- Използване на суровини, от които се образуват по-малки количества ОО или такива с но-ниска степен на опасност.

Тенденции

Необходимо е да се намали или запази количеството опасни отпадъци чрез въвеждане на нови практики в управление на отпадъците.

1.1.3.Управление на специфични потоци отпадъци

Отработени масла и нефтопродукти.

Отработените масла и други нефтопродукти са обект на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, която е създадена, в резултат на Директива 75/439/ЕЕС за обезвреждане на отработени масла.Чрез нея се определят изискванията за събиране, временно съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефто продукти.
Отработено масло е всяко смазочно или индустриално масло на минерална основа или синтетично негодно за употреба по първоначалното си предназначение, включително отработени моторни и смазочни масла, масла за зъбни предавки, турбинни, хидравлични, изолационни и топлопредаващи масла.
Отпадни нефтопродукти са всички течни, полутечни или твърди отпадъци на нефтена основа или техни смеси:
- които се отделят при съхраняването на нефт, течни горива, масла;
- получени при почистване на транспортни резервоари и резервоари за съхраняване на нефт, течни горива, масла;
- резултат от маслено – водна сепарация;
- от течни горива;
- получени от преработка на нефт;
- получени от различни производства;
- резултат от нормалната експлоатация на кораби.
Отработените масла и други нефтопродукти са резултат от производствения процес на ,,АК Магнит” АД и ,,Мина Станянци” АК и се събират на територията им в цистерни и варели, като периодично се предават за обезвреждане.Отработени масла от автомобилите на местното население се събиране от сервизите ЕТ ,,Пейчо Милушев” и ЕТ ,,Коди – Димитринка Костадинова”.

Начини за обезвреждане

Събиране на отработените масла в специално предназначени съдови за временно съхранение и предаването им за обезвреждане.


Съществуващи проблеми

Проблеми, който е необходимо да се избягват при управлението на отработените масла и нефтопродукти са:
- смесване на отработени масла със стандартни горива
- нерегламентирано и неконтролирано изгаряне на отработени масла
- извършване смяна на отработени масла на нерегламентирани места
- слаба ефективност на контрола върху дейността по събиране,
транспортиране и оползотворяване на отработените масла и нефтопродукти
- слаба информираност на населението за вредното въздействие върху
човешкото здраве и околната среда поради нерегламентираното изхвърляне на отработените масла.

Тенденции

Съхраняване на отработените масла в специално предназначени съдове и предаването им на лицензирани фирми за обезвреждане и преработка.

Излезли от употреба батерии и акумолатори.

Особено опасни са излезлите от употреба батерии и акумулатори, съдържащи тежки метали, ката олово, цинк, никел, манган, кадмий и др. Акумулаторите се съхраняват временно на територията на мина Станянци и се предават на фирма въз основа на сключен договор за рециклиране.Те са обект на Наредбата за изискванията за производство и пускане на пазара и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори.Основните и принципи и изисквания са създадени в резултат на проект на Директива 2006/66/ЕС за батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори.Основните цели на Наредбата са:разделно събиране, рециклиране и/или оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори.В общината е необходимо изграждане на събирателен пункт, спрямо изискванията на батерии и акумулатори.
Във връзка със създаването на схеми за събиране на портативни батерии ще бъдат финансирани пилотни проекти на МОСВ за въвеждане на такива схеми, от които община Годеч би могла да се възползва.
При сключване на договор трябва да се вземат мерки за :
- осигуряване най-малко едно място за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба портативни батерии и акумулатори на 1000 жители;
- осигуряване най-малко на едно място за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба автомобилни батерии и акумулатори на 5000 жители;
- включване в системата за разделно събиране на всички видове батерии и акумулатори, образувани в бита, които попадат в обхвата на Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори;
- определяне на изискванията към местата за разполагане на съдове за събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори на територията на общината;
- определяне на изискванията към маршрутите за транспортиране на отпадъците;
- въвеждане на задължения към собствениците или наемателите на търговски обекти, домсъветите, собствениците (или наематели), на еднофамилни жилища и др.
- контрол над изхвърлянето на батерии и акумулатори в съдове за смесени битови отпадъци;
- контрол над лицата, експлоатиращи системите за разделно събиране и за предоставяне на информация;
- редовно информиране на обществеността за рисковете, свързани с неконтролираното обезвреждане на батерии и акумулатори, значението на символите, използвани за маркиране, изискванията при отделяне на батериите от уредите, където те са вградени и възможностите за участие в системите за събиране;
- организиране на дейностите по събиране и временно съхранение на негодни за употреба батерии и акумулатори и предаването им за предварително третиране, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане.

Начини за обезвреждане

Събиране на ИУБА в специализирани контейнери и предаването им на лицензирани фирми за тяхното обезвреждане.

Съществуващи проблеми

- не добра информираност на населението за разделно събиране на ИУБА
- липса на мотивация на населението за разделно събиране на ИУБА
- създадени навици при изхвърляне на отпадъците

Тенденции

Необходимо е изграждане на общинска площадка за събиране и временно съхраняване на негодните за употреба автомобилни и портативни батерии и акумулатори от домакинствата, снабдявани със спициализирани съдове, провеждане на информационни кампании за повишаване степента на информираност и общественото съзнание на населението и разясняване на възможностите за събиране и оползотворяване на отпадъците от негодни за употреба батерии и акумулатори.

Опаковки и отпадъци от опаковки.

Чрез ЗУО и Наредба за опаковки и отпадъци от опаковки са въведени изискванията и целите за оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки.Целта е масово разпространените отпадъци от опаковки след употреба на продукта да бъдат събирани разделно, рециклирани, оползотворявани и/или обезвреждани.
Според данните на НСИ се вижда, че в периода 2004 – 2006 година непрекъснато нараства количеството на опаковки от различни материали – пластмаса, хартия, картон, метал, дърво, стъкло и др.
Разположени са контейнери за разделно събиране на отпадъци за населението на гр.Годеч.За селата е необходимо да се изградят събирателни пунктове. В системата за разделно събиране са включени всички видове опаковки образувани в бита. Определени са изискванията към местата за разполагане на съдовете и маршрутите за транспортиране на отпадъците. Упражнява се контрол над изхвърлянето на отпадъци от опаковки в съдове за смесени битови отпадъци и контрол над лицата, експлоатиращи системите за разделно събиране. При поискване и в края на годината се предоставя информация на общината за дейността на фирмата, експлоатираща системата за разделно събиране. Необходимо е редовно да се информира обществеността за рисковете, свързани с неконтролираното обезвреждане на отпадъците от опаковки, значението на символите, използвани за маркиране и възможнастите за участие в системите за разделно събиране.
Мерки за постигане на целите по оползотворяване на отпадъци от опаковки:
- усъвършенстване на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки в административните сгради.
- ограничаване употребата на полимерни торбички чрез използване на икономически инструменти
- провеждане на информационни кампании насочени към крайните потребители за разясняване на дейността и ползите от системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки
- контрол над изхвърлянето на отпадъци от опаковки в съдове за смесени битови отпадъци


Начини за обезвреждане

Опаковки и отпадъци от опаковки е необходимо да се събират в специални контейнери в зависимост от материала, от който са направени, и да се предават за рециклиране.

Съществуващи проблеми

- липса на мотивация на населението за разделно събиране на опаковки
от бита
- създадени навици при изхвърляне на отпадъците

Тенденции

Задълбочаване на разделно събиране на опаковки и отпадъци от опаковки на територията на община Годеч, което ще промени морфологичния състав на депонираните отпадъци.

Излезли от употреба МПС

Изработена е Наредба за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства за екологосъобразното им събиране, повторна употреба, оползотворяване и рециклиране.На национално ниво се забелязва леко покачване на излезлите от употреба МПС.
Кметът на общината съгласувано с РДВР София и РПУ Годеч назначава комисия, която установява наличието на ИУМПС, издирва техните собственици, издава предписания, съставя констативни протоколи за техническото състояние на ИУМПС. Информира се обществеността за рисковете, свързани с неконтролираното разкомплектоване/обезвреждане на ИУМПС, части и компоненти от тях и възможностите за предаване на ИУМПС.
В община Годеч няма специално създадена площадка за излезли от употреба МПС.Те се предават на създадения пункт за черни и цветни метали.Необходимо е привличане на специализирани фирми за изкупуване на ИУМПС и създаване на специализирана площадка.

Начини за обезвреждане

ИУМПС се разкомплектоват на регламентирани за това места.Отделят се опасните вещества и компоненти, който подлежат на обезвреждане, както и частите и компонентите подлежащи на рециклиране и оползотворяване.

Съществуващи проблеми

- на територията на общината не е изградена специализирана площадка за разкомплектоване на ИУМПС
- не е ефективно отделянето на опасните материали от тези за рециклиране
- разкомплектоването на ИУМПС най – често се осъществява от собствениците на автомобила

Тенденции

Засилване на контрола при разкомплектоване на ИУМПС.Необходимо е общината да създаде временна площадка за съхраняването им и да привлече фирми за изкупуване им, които да ги разкомплектоват съобразно изискванията.

Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване

Електрическото и електронното оборудване е съставено от около 50% железни сплави, 25% пластмаса и 12.5% цветни метали.Малките уреди съдържат около 2.3% опасни вещества, за разлика от големите – по – малко от 1%.Останалите материали са стъкло, дърво, кабели и др.В резултат на Директива 2002/96/ЕС и Директива 2002/95/ЕС е изработена и приета Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическото и електронното оборудване.В общината събирането на излезли от употреба електрическо и електронно оборудване се осъществява от фирма ,,Стийлимпекс” ООД.Наложително е в общината да съществува специализиран пункт за изкупуване на ИУЕЕО, който да ги предава на лицензирани фирми за тяхното правилно разкомплектоване, обезвреждане и рециклиране.

Начини за обезвреждане

Разкомплектова се електрическото и електронното оборудване, като се отделят опасните материали от тези за рециклиране.Опасните материали се обезвреждат, а тези за рециклиране се събират разделно в зависимост от видовете на материалите.

Съществуващи проблеми

- недостатъчна информираност на населението за събиране и третиране на ИУЕЕО
- не добра ефективност по отношение на събиране на ИУЕЕО

Тенденции

Изкупуване на ИУЕЕО от фирма ,,Стийлимпекс” ООД и предаването им на фирми за разкомплектоване.

1.1.4. Биоразградими отпадъци

В близките няколко години компостирането ще бъде основен метод за намаляване количествата биоразградими отпадъци.
В националната програма е предвидено на територията на всяка община да се изгради открита площадка за събиране и компостиране на разделно събраните „зелени” отпадъци от паркове и градини, а компостирането може да се извършва и на изграденото компостиращо съоръжение на регионалното депо в Костинброд когато приключи строителството.
Община Годеч е район с еднофамилни къщи и къщи тип „вила”, който се характеризира с голямо количество биоразградими отпадъци и е подходящо въвеждането на домашно компостиране. Домакинствата често имат собствени градини и поради това са по-добре информирани за почвата, растенията и торовете, което ги прави по-възприемчиви към идеята за събиране и компостиране на биоразградимите отпадъци. За целта е необходимо постоянно информиране на населението за възможностите за оползотворяване на биоразградимите отпадъци и предоставяне на контейнери за компостиране на семействата, които желаят да компостират биоразградимите си отпадъци. При липса на средства, такива контейнери могат да бъдат изработени и от самите стопани.
Необходими мерки:
- проучване на количествата, състава и свойствата на биоразградимите отпадъци на територията на общината;
- изменение и допълнение на общинската наредба по чл. 19 от ЗУО;
- определяне на необходимите разходи и обосноваване на необходимостта от промяна на такса „битови отпадъци”;
- разработване на план за поетапно въвеждане на разделно събиране и/или домашно компостиране.

1.2. Видове отпадъци, които се депонират.

На територията на общината се депонират твърди битови отпадъци, строителни и животински, не се депонират опасни.

1.3.Количество на депонираните отпадъци.

Общото количество на генерираните отпадъци на територията на общината за 2008 година е 6086тона. Данни за количеството на битовите отпадъци по източници на образуване към 31.12.2008 година не могат да се установят, тъй като общината не разполага с уред за електронно отчитане при сметосъбиране и генериране на битовите отпадъци.

2. Събиране и извозване на отпадъците.

2.1.Характеристика на организацията за събиране и извозване на ТБО.

Договора за концесия, сключен между община Годеч и фирма „Любекс” ЕООД, град София на 06.01.2000 година е прекратен съгласно чл.35, ал.6 от договора, като на Управителя на фирмата е връчено шестмесечно предизвестие.С Решение на ОбС – гр. Годеч от 01.01.2009 година се създава звено ,,Чистота и озеленяване” към общинската администрация, финансирано с местни приходи, за организиране и извършване дейността по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата и зелените площи на територията на общината.До закупуването на високоефективна техника за сметосъбиране и сметоизвозване е сключен договор, съгласно Закона за обществените поръчки с фирма ЕТ ,,Кръстанчо Кръстанов” със седалище ул. ,,Градина” №14 за третиране, сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на цялата общината.
Системата на събиране и извозване на отпадъци е организирана чрез събиране на отпадъците в общи контейнери от 4 куб.м., кофи тип „Мева” – 110 литра и контейнери на ЕкоБулпа за разделно събиране на:
- хартия, картон, пластмаса и метал – в жълтите ,,Бобъри”, които са с вместимост 1100 л.
- стъкло – в зелени контейнери - ,,Иглу”, които са с вместимост 1400 л.
До момента контейнери на ЕкоБулпа са поставени в град Годеч.

2.2. Периодичност на събиране и извозване на отпадъците.

Периодичността на събиране и извозване за града и за селата е както следва:
Село: Равна - контейнери 4 куб. м. – 8 пъти годишно.
Селата: Туден, Разбоище, Лопушна, Мургаш, Гинци, Бракьовци, Връбница, Букоровци, Каленовци, Голеш, Ропот, Бърля, Комщица, Смолча, Станянци, Връдловци и Губеш – контейнери 4 куб.м. – 1 път месечно.
Село: Шума – 4 куб.м. – 2.5 пъти месечно.
Град Годеч – контейнери 4 куб.м. – 2 пъти месечно.
Град Годеч – кофи тип „Мева” – 110л. – 1 път седмично.

Квартали: Молак, Трап, Йовкина, Стойкна, Панджина, Найденова, Трилкина, Цоланова, Додовица, Дашина, Пешичова, Елечанова и Гьоргова – контейнери 4 куб.м. – 1 път месечно.
Извозването се извършва в работни дни /5 дни в седмицата/.
Контейнерите за разделно събиране на отпадъци са поставени само с града и се осъществява от фирмата ЕкоБулпак по график:
- жълтите контейнери, в които се събира хартия, картон, пластмаса и метал от 1100л. се извозва – 1 път седмично.
- зелените контейнери, в които се събира стъкло от 1400л. се извозват – 4 пъти годишно.

2.3. Използвани съдове – брой, видове, състояние.

В населените места с организирано сметоизвозване се използват съдове – контейнери отворени и затворени с вместимост 4 куб.м., кофи тип „Мева” – 110 л., контейнери за разделно събиране на хартия, картон, пластмаса и метал от 110 л. и контейнери за разделно събиране на стъкло от 1400 л.

Количество на контейнери и кофи. Таблица №6
Населено място Контейнери - 4 куб.м. Сметосъбирателни – кофи тип „Мева" Контейнери за разделно събиране на отпадъците
Жълти контейнери Зелени контейнери
град Годеч 65 850 25 25
град Годеч - фирми 13 0 0 0
селата 37 0 0 0
Всичко 115 850 25 25


Общия брой контейнери от 4 куб. м. на територията на общината са 115.Една част от тях са силно амортизирани.Съгласно нормативните изисквания експлоатацията на един контейнер е три години, след което те трябва да бъдат закрити.Поради липсата на финансови средства за закупуване на необходимия брой контейнери, експлоатационният им срок е много по – дълъг от предвидения.За периода 2007 – 2008 година са закупени 20 броя закрити контейнери(Таблица №5).

2.4. Организация и стопанисване на депото, мониторинг на подземни води, газ-метан и др.

В описаното по горе депо се използват и депонират всички ТБО от населените места, които са с централизирано сметоизвозване.С подписването на договора фирма ЕТ ,,Кръстанчо Кръстанов” се задължава съвместно с общината да извършва оформяне на депонирания отпадък и еднократно всеки месец запръстява отпадъците и прибутва сметището.
Не е извършван мониторинг на подземните води, газ-метан, въздух и почвите в близките до депото територии.

2.5. Форми на обезвреждане на отпадъците.

Форма на обезвреждане на отпадъците от територията на Община Годеч е депонирането.Други форми на обезвреждане не се прилагат.

2.6. Предадени извън територията на общината отпадъци.

До влизането в експлоатация на регионалното депо в Костинброд
отпадъците на община Годеч не се предават извън територията си, с изключение на ЕкоБулпак, която от средата на 2007 година извозва собствените си контейнери за рециклиране на отпадъка в тях.

2.7. Внос или износ на отпадъци.

Внос на отпадъци до момента на територията на общината не се осъществява.Изнасят се отпадъци от фирмата ,,ЕкоБулпак” АД за рециклиране.Останалите отпадъци се депонират на нерегламентираното сметище в землището на с. Разбойще.

3. Управление на дейностите по отпадъци.

3.1. Отговорни отдели и лица по управление на дейностите в общинска администрация Годеч.

В структурата на общинската администрация е определен един пряк отговорник по дейностите за управление на отпадъците, който има длъжност – Началник отдел ,,ТИАО, ПВТЗ”. Същото лице отговаря пряко, под директното ръководство на Кмета на общината за и упражнява контрол по количествата на извозения отпадък от фирмата упражняваща тази дейност.
Кмета на село Гинци, кмета на с. Шума и кметските наместници на останалите села осъществяват контрола по чистотата на населените места и извън селищни територии за землищата за които са избрани, респективно назначени.
„Еколога” на общината съставя дългосрочни и краткосрочни програми свързани с дейностите по управление на отпадъците.
Кметът и заместник кмета на общината осъществяват пряк контрол, както на лицата отговорни по дейностите за отпадъците, така и на всички субекти на територията на общината имащи пряко и косвено отношение по тези дейности.

3.2. Контрол по управление на отпадъците.

Съгласно Закона за управление на отпадъците Кмета на общината извършва контрол върху дейностите свързани с образуване, събиране, включително и разделното, съхраняване, транспортиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
Със Заповед на Кмета на общината се упълномощава кмета на с. Гинци, кмета на с. Шума и кметските наместници на останалите населени места да контролират дейностите свързани с опазването на чистотата, екологията и отпадъците в административните граници на гр. Годеч и кметствата.
Към общинския съвет на Община Годеч е създадена постоянна три членна комисия „По земеделие, горско стопанство, околна среда и екология”, която решава въпросите свързани с управлението на отпадъците.

3.3. Местна нормативна уредба имаща отношение към управлението на отпадъците.


През 2000 год. е разработена и внесена в Общински съвет – Годеч специална Наредба за чистотата и екологията в община Годеч. Тя съдържа: Раздел ІІ – Опазване и подържане на чистотата; Раздел ІІІ – Опазване на околната среда.
На 01.07.2006 година е приета Наредба за условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, преработването, оползотворяването и обезвреждането и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Годеч.
През юни 2006 година е приета от Общински Съвет Наредба за условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, преработването, оползотворяването на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на община Годеч.
На 22.05.2008 година е приета от Общински съвет Наредба №4 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и общинската собственост на територията на Община Годеч.Опазването на чистотата на общината е отразено в раздел трети - Опазване на околната среда и поддържане на чистотата в населените места и раздел четвърти - Опазване на обществения ред и чистотата при провеждане на събрания, митинги и манифестации и други масови прояви.Наредбата е съпроводена с актове за наказание.

3.4. Предприети действия за съвместно решаване на проблемите на ТБО с други общини.

Община Годеч има сходни проблеми относно депонирането на отпадъци със съседните общини. Общите проблеми доведоха до сдружаване на съседните на община Годеч общини за решаването им. Проведоха се няколко работни срещи и огледи на евентуални терени за разполагане на регионално депо за третиране и депониране на отпадъци. Сдружаването на общините бе основано на факта да се осигури финансиране с целеви средства за изграждането на регионално депо за всички общини във връзка с Националната програма за управление на отпадъците.
От друга страна и приетото национално законодателство синхронизирано с европейското такова, за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци и за закриване на съществуващите нерегламентирани депа притискат всички общини.
Имайки предвид горното община Годеч участвува активно в проведените срещи с кметовете на съседните общини – Драгоман, Своге, Божурище, Годеч и Костинброд и на една от последните срещи бе подписан протокол с който предлагат площадка №1, представляваща имот № 000198 в землището на село Богьовци, местност „Гоняреви падини” за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци. Теренът се явява естествено продължение на съществуващото депо за твърди битови отпадъци гр. Костинброд. Разположен е върху десния долен склон на дере, оста на дерето е източна и южна граница на площадката и е с площ – 157 229 дка.
При проучването на площадката заключението на доклада е:
- получените резултати за геоморфоложките, геотектонските инжинерно-геоложките и хидрогеоложките условия ги определят като добри, а проученият терен подходящ за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци;
- общините предлагат да бъде включено, като неразделна част от проекта, изграждането на претоварени станции на територията на всяка от шестте.
В тази връзка общински съвет – Годеч, с решение №114/08.07.2004г. даде съгласие за участие на Община Годеч в изграждането на горепосоченото Регионално депо за твърди битови отпадъци.Експлоатацията на депото се очаква да започне в началото на 2009 година.

3.5.Рекултивация на общинското депо в землището на с. Разбойще.

Общинското депо за битови и промишлени отпадъци се експлоатира от 1983 година.То не е изградено съобразно нормативните изисквания.Не са извършвани проучвания относно за геоморфоложките, геотектонските, инжинерно-геоложките и хидрогеоложките условия.Не е оградено и не е снабдено с кантар.Не е издавано Решение за екологична оценка от РИОСВ – София.Депото е разположено в землището на с.Разбойще, т. е. на 7км. югозападно от гр.Годеч.Създадено е върху изчерпана и изоставена глинена кариера.Площта на сметището е около 71 дек., като самото депо (яма) е с площ около 40 дек.Дълбочината на ямата е около 16м., дължината е около 330м., а ширината – около 120м.Проектната мощност на депото е около 640000 куб.м.Депото се експлоатира 26 години, като досега заетата площ е около 11 дек.То е с капацитет на експлоатацие за около 70 години.Прибутва се от верижна машина и се запръстява около пет пъти годишно.Подържа се в добро състояние(Приложение №4 и Приложение №5).
През м. септември 2003 година Народното Събрание на Р България прие Закон за управление на отпадъците, чрез който се регламентират общите изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда, във връзка с образуването, съхраняването, събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци.Законът урежда екологосъобразно управление на отпадъците, като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и различни форми на контрол.
Приемайки Закона за отпадъците се изготвят нови подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и актуализация на нормативни документи, които регламентират изискванията към площадките, изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците.Нормативните документи са съобразени с европейските изисквания в тази област.
На основание чл.15, ал.2 от Закона за управление на отпадъците и във връзка с изискванията на § 5, ал.2 и ал.3, т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №8 за условия и изискванията за изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците е утвърден План за привеждане на съществуващото депо за неопасни отпадъци в община Годеч, в землището на с. Разбойще, местност Сметище с Решение на РИОСВ – София с №Б – 12/19.09.2005 година.
Предстои сключване на договор с фирма, която да изготви план за рекултивация на общинското депо край с. Разбойще.Плана за рекултивация е необходимо да бъде съобразен с Наредба №8.Не са монтирани съоръжения, които трябва да се демонтират.При закриване на депото ще се използва методът ,,in situ”.Чрез този метод се взимат мерки за кпсулиране на отпадъците, които са смесени битови.Най – честата форма при закриване на депата е куполна, чиито ъгъл на наклона не трябва да е голям.При капсулиране на депото е необходимо да се използват материали, като глина, която се характеризира с висока влагопопиваемост, земни маси с повишено съдържание на глинести частици, хумусна почва, синтетични геомембрани и други с цел предотвратяване разпиляването на отпадъци.Необходимо е чрез дренажна система да се събират и отвеждат повърхностните води, да се предотвратява появата на изветрителни процеси и дъждова ерозия и като цяло на възможната миграция на замърсители към подземни и повърхностни води, почва, въздух. Съгласно изискванията на Наредба №8 при закриване на депото е необходимо в проекта за рекултивация да се предвиди газоотвеждаща система, да се създадат условия за създаване на растителна покривка. Закриването на депото е необходимо да се осъществи след влизане в експлоатация на регионалното депо.Обсъждан е вариант след рекултивация на общинското депо на негово място се да създаде претоварваща станция.След рекултивация на общинското депо ще се приложи план за мониторинг на повърхностни и подземни води, инфилтрати, газови емисии, топографията на депото, т. е. състоянието на тялото на депото, съгласно изискванията на Наредба №8.Изпитването на пробите и мониторинговите процедури ще се осъществява от специални за целта акредитирани лаборатории.


3.6. Работа с обществеността.

Общинска администрация е провела няколко тематични разяснителни кампании с населението на общината свързани с културата и организацията на сметосъбирането. На всеки контейнер или във близост до тях бяха разлепени указания за видовете отпадъци, които да се изхвърлят в контейнерите с изрични забрани за запалване на отпадъците с цел намаляването замърсяването на въздуха и унищожаването на съдовете.
В местния вестник са публикувани извадки от Наредба №4 на ОбС-Годеч за задълженията на физическите и юридическите лица, както и предвидените наказания за неизпълнението им.
Окачени са табели да не се изхвърлят отпадъци освен на предвидените за целта места и размера на глобите при нарушения.
Всички проведени кампании дадоха сравнително слаб резултат, поради ниската култура на населението в сферата на отпадъците и тяхното рециклиране и вторично оползотворяване.
В бъдеще акцентът е необходимо да се насочи към мотивиране на населението, провеждане на обучителни кампании през определен период от време, приобщаване и съпричастност на населението постигане към изпълнение на програмата.

3.7. Отчетност.

3.7.1. Отчетност на общинската администрация при набиране и предаване на данни към информационните системи на НСИ и МОСВ и получаване на обратна информация.

Задълженията на общинската администрация предвидени в законовите и подзаконовите нормативни документи са набирани и предавани систематично и в срок от съответните отговорници по представянето им.

3.7.2. Отчетност на фирмите извършващи дейности по третиране на отпадъците.

Задълженията на фирмите извършващи дейности по третиране на отпадъци предвидени в нормативните документи са набрани и предавани систематично и в срок от съответните отговорници по представянето им.

3.8. Финансово-икономически анализ на дейностите по третиране на отпадъци.

3.8.1. Общи разходи за дейностите по отпадъците.

Разходи за дейностите по отпадъците Таблица №7
Година Разходи за битови отпадъци в лв.
2003 53 105
2004 66 005
2005 99 601
2006 86 128
2007 107 561

Данните показани в таблица №7 по години са сумарно преведени средства за сметосъбиране, сметоизвозване, депониране за дейностите по почистване на незаконни сметища, за закупуване на контейнери и кофи и поддръжка на депото за твърди битови отпадъци.

3.9. Разходи на фирмите извършващи дейности по третиране на отпадъците.

Сметосъбирането и сметоизвозването на твърди битови отпадъци от двадесетте населените места на територията на Община Годеч се осъществява временно от фирма ЕТ„Кръстанчо Кръстанов” гр.Годеч, ул.,,Градина” №14 до реализиране на проекта по сметосъбиране и сметоизвозване с високоефективна техника.
Разходите се доказват с представяне на справка за извозени количества и направени курсове по цени, съгласно сключения договор, която се заверява от служител на общинска администрация и е основание за плащане на дължимите суми.

3.10. Задължения на фирми и общини, относно осигуряване на техника и инвестиции в депото.

Техниката се осигурява от обслужващата фирма. Община Годеч не е успяла да осигури средства за инвестиции в депото, поради следните причини:
- депото не може да се приведе в съответствие със съвременните законови изисквания, поради липса на достатъчни общински приходи.
- предстои изработване на план за закриването му.

3.11. Такси за битови отпадъци.Приходи и разходи относно дейностите свързани с третиране на твърди битови отпадъци.


Таблица № 8
Година Приходи от такса битови отпадъци в лв. Разходи за битови отпадъци в лв.
2003 55 142 53 105
2004 84 575 66 005
2005 117 239 99 601
2006 122 584 86 128
2007 159 081 107 561

През 2004г. приходите от такса битови отпадъци са били 84 575 лв. като от тях 26 000 лв. са събрани от фирми за предходен период. За 2005г. приходите от такса битови отпадъци са били 117 239 лв. като от тях 17 000 лв. са събрани от фирми за предходни периоди.Общите приходи за такса битови отпадъци за 2006г. е 122 584 лв.,а за 2007г. достигат сумата от 159 081 лв.(Таблица №8).
Утвърдената план сметка за необходимите средства за хигиенизиране на населените места в общината за всяка дейност за едногодишен период включва всички разходи, цитирани в чл.66 ал.1 т.1-4 от ЗМДТ както следва:
1. Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други.
2. Събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им.
3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации и съоръжения за обезвреждането на битови отпадъци.
4. Почистване на уличните депа, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места,предназначени за обществено ползване.
Размера на такса “Битови отпадъци” се определя за населението – от данъчна оценка на имота, а за фирмите отчетна стойност към 31.12.2008 година.
Физически лица подали декларация по чл. 20, ал. 1 от Наредба №2 (208 броя за 2008 година), не заплащат размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, но заплащат размера на таксата за останалите дейности изложени по горе.
Промилите за 2009 година за град Годеч, с. Гинци, с. Връдловци, с. Станянци, с.Ропот, с. Шума, с. Лопушна е 0.85 промила, а за останалите села е 1.70 промила.
За фирми подали декларации по чл. 17, ал.2 от Наредба №2 заплащат 6 помила за почистване на алеи, уличните платна, паркове и др.Фирми, които не са подали декларации в съответния срок или са декларирали неверни данни, заплащат 20 промила върху отчетната стойност към 31.12.2008 година.
Независимо от горе изложеното, поради недостатъчния размер на промила за отделните населени места и ниските разходи на гражданите от общината, се запазва трайна тенденция за формиране на недостатъчно постъпления от такса битови отпадъци.
Масово таксата се плаща разсрочено от населението, което от своя страна води до неритмичност на приходите и затруднява плащанията към фирмата изпълнител и дейностите по отпадъците.

3.12. Относителен дял на таксата за битови отпадъци в общинският бюджет – общо и от собствени приходи.



Таблица № 9
Година Приходи от такса за БО % на кол.2 от кол.5 % на кол.2 от кол.6 Общински бюджет
Общо в лв. Собствени приходи в лв.
1 2 3 4 5 6
2003 55 142 3,22 15,65 1 715 549 352 466
2004 84 575 5,13 27,21 1 651 476 310 841
2005 117 239 5,63 37,13 2 082 183 315 787
2006 122 584 5.00 20.97 2 449 320 584 616
2007 159 081 4.38 33.93 3 630 419 468 830

От таблица №9 е видно, че приходи от такси за битови отпадъци представляват малка част от общинския годишен бюджет.

3.12. Източници на финансиране на дейностите по отпадъците, съвместно решаване на проблемите на общината с фирми или други общини.

В началото на 2007 г. започна новият програмен период по отношение на средствата, които Европейският съюз (ЕС) отпуска на страните – членки от Структурните фондове Кохезионния фонд, с чиято помощ ще бъдат реализирани различните аспекти на Кохезионната политика на ЕС. Този програмен период е до края на 2013 г.
Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” е стратегически документ-рамка за усвояване на финансови средства от ЕФРР, КФ и съфинансирана от националния бюджет, като обхваща територията на цялата страна. В програмата са определени четири приоритета за финансиране, като приоритет 2 е насочен към сектор „отпадъци”. Програмата се фокусира върху изпълнение на изискванията на европейското и съответното българско законодателство в горепосочената област.
Приоритет 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци се финансира от ЕФРР и е насочен към подобряване на управлението на отпадъците в страната в съответствие с определената йерархия за управление на отпадъците, както и към подобряване състоянието на почвите и подземните води и намаляване частта от територията на страната, покрита със стари депа за битови отпадъци.
На територията на България е предвидено да има 55 регионални депа, като до момента са изградени и действащи – 27 бр.; депа в процес на строителство – 6 бр.; депа на различен етап от подготовка на изграждане – 21 бр.
По Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013” на МОСВ са предвидени 367 млн. евро за дейностите по отпадъците, които преференциално ще се използват за строителство на регионалните депа. Община Годеч е определена да бъде към регионално депо Костинброд с обслужвани общини Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Сливница и Драгоман. Подаден е проект за формално споразумение между община Костинброд, Костинброд ЕКО АД и общините Божурище, Годеч, Драгоман, Своге, Сливница относно обезвреждането на отпадъците на регионален принцип и ползването на регионално депо, чието обсъждане предстои. Сдружението трябва да осигури равен достъп на всички общини, еднакви такси депониране и разходи. До края на м. юли 2009г. трябва да започне строителството, а до края на същата година да е готова първата клетка за депониране.


ІV. ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ.

Оценката на съществуващото състояние на дейностите по отпадъците за територията на Община Годеч може да се направи в няколко направления:

1.Сметосъбирането.

Обема на отпадъците е все още по-голям от този за държавата, което се обяснява с отпадъците от личните стопанства и сгурта през отоплителния сезон. Това от своя страна увеличава значително дейностите на фирмата извършваща сметоизвозването, респективно и разходите за тази дейност.Ниска е култура на сметосъбирането сред населението на общината, което рефлектира върху изхвърлянето на отпадък в контейнерите, което затруднява изхвърлянето им, честото им запалване, изхвърляне на отпадък в неопределените за целта места, образуването на локални сметища в територии с друго предназначение и като цяло ниска хигиена на населените места. Същите фактори обуславят и лошото общо състояние на контейнерите и изискващите се, във връзка с това средства за поддръжка и закупуване на нови.
Забелязва се недостиг на съдове за отпадъци и състоянието на използваните е крайно лошо /контейнерите осигурявани от общината и кофите за смет на населението/.
От 2007 година е създадена система за разделно събиране на отпадъците, която се подържа от фирмата ЕкоБулпак.

2.Сметоизвозването.

В миналото сметоизвозването се е извършвало само в гр.Годеч и селата Шума, Лопушна, Туден, Разбоище и Мургаш, а в останалите села не се извозват отпадъци, което е предпоставка за създаване на нерегламентирани сметища в общината.При ритмичност на постъпленията от такси от битови отпадъци и съответно на плащанията за услугата фирмата извършваща сметоизвозването е във състояние да обслужва добре населените места с централизирано сметоизвозване. През 2006 год. на територията на общината се въведе централизирано сметоизвозване в цялата община, а нерегламентираните сметища непрекъснато се почистват.

3.Депонирането.

Това направление е най-големия проблем на общината. На лице е остра нужда от регламентирано депо, съобразено със съвременните изисквания. Съществуващото депо, освен че е нерегламентирано с неясен статут понататъшното депониране на отпадъци в него може да доведе за в бъдеще до необратими последици, като замърсяване на въздуха, почви и подземни води. Предстои рекултивация на нерегламентираното сметище в с. Разбойще в началото на 2009 година.Отпадъците ще се извозват в регионалното депо в гр. Костинброд.Този факт също бе основание за Общински съвет – гр. Годеч и общинското ръководство да декларира пълна подкрепа на проекта за изграждане на „Регионално съоръжение за обезвреждане на отпадъците” и включването му в приоритетите на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците /2009 – 2013 год./, която е приета с Решение №1 от МС на 09.01.2009 година, но се прилага от 01.01.2009 година. Предстои одобряване на нова общинска програма за управление на отпадъците с период на действие 2009 – 2013 година.
4. Улично почистване

Улично почистване е с важно значение за подобряване на санитарно – хигиенните условия в дадено населено място.Улично почистване през пролетно – летния, есенния и при добри метеорологични условия зимен период се осъществява чрез метене.Метенето е система от операции, чрез които се събират различни по – вид битови отпадъци.Общината не разполага с машини за автоматично метене затова, то е ръчно. Уличното почистване включва и машинно миене на улици и площади за обществено ползване, но тази услуга за момента не се изпълнява поради липса на средства и машини.

5.Зимно поддържане

Зимното поддържане се извършва след натрупване на снежна покривка. Извършва се механизирано и ръчно, с подходящи оборудвани автомобили и трактори. Ръчното почистване на снега се осъществява с дървени или пластмасови лопати. С тях се почистват главно тротоари и пътеки.Уличното платно се обработва с механична смес от абразивни материали (пясък) и сол.

6.Управлението.

Занижен е съставът на служителите, които имат преки задължения по управлението на отпадъците в общинската администрация. До това положение се е достигнало в последствие на изискванията на Министерството на финансите за строги ограничения и съкращения в областта на бюджетната сфера в условията на валутен борд. От друга страна синхронизирането на законодателството в областта на околната среда с европейските изисквания, поставя нови задължения пред местните органи на управление за решаването на които е необходимо както значителни финансови средства, с които общините /особено малките/ не разполагат, така и съответния човешки ресурс, за който не са осигурени средства за обезпечаването му.


V.ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА

Основните очаквани резултати от изпълнението на програмата са:
• Предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
• Подобряване чистотата на населените места и извънградските територии в Община Годеч;
• Подобряване на качеството и обхвата на предлаганите услуги в разглежданата област;
• Подобряване на условията за развитие на туризма в общината;
• Достигане на европейски стандарти при управление на отпадъците;
• Намаляване потреблението на природни ресурси за сметка на вторичната преработка на отпадъците;
• Създаване на нови работни места.


VІ. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ


Таблица №10
№ Мерки Срок за изпълнение Отговорници по изпълнение Източници на финансиране
1. Запазване и повишаване на качеството на организираната система за сметосъбиране и сметоизвозване във всяко едно от населените места на общината.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
2. Разширяване и задълбочаване на система за разделно събиране на отпадъците, както и въвеждане на нови схеми за разделно събиране.
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
3. Ежегодно закупуване на кофи и контейнери и ремонт на старите постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет
4. Разполагане на съдове за разделно събиране на пепел и сгурия от битовите отпадъци през студеното полугодие на територията на целия град
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет
5. Запръстяване на общинското депо Ежемесечно до неговата рекултивация Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет
6. Успешно включване към системата за експлоатация на регионално депо за ТБО с център – Костинброд.
До 16 юли 2009 година. Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
7. Изготвяне на проект за закриване на общинското депо за ТБО и последваща рекултивация на терена или евентуалното му преобразуване в претоварваща станция, обслужваща потребностите на общината.
До 16 юли 2009 година. Еколог на Общината; Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
8. Изграждане на екосъобразна система за събиране, предаване и транспортиране на масово разпространени опасни отпадъци (батерии, акумулатори, луминесцентни лампи и др.).
До изтичане на периода за реализация на програмата До изтичане на периода за реализация на програмата ПУДООС, Общински бюджет и др.
9. Изграждане на общинска площадка за събиране и временно съхраняване на негодни за употреба автомобилни и портативни батерии и акумулатори от домакинствата, като част от площадката за интегрирано управление на опасни отпадъци от домакинствата. До изтичане на периода за реализация на програмата До изтичане на периода за реализация на програмата ПУДООС, Общински бюджет и др.
10. Разработване на мониторингова система за разделно събиране на отпадъци от опаковки от населението. До изтичане на периода на програмата Еколог на Общината, Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
11. Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и доизграждане на канализационната мрежа.
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
12. Въвеждане на компостирането на биоразградими отпадъци
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
13. Създаване и поддържане на кадастър на местоположението на контейнерите.(Приложение №6).
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
14. Създаване и поддържане на кадастър на местоположението на незаконни сметища. постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
15. Привличане на специализирани фирми с цел изкупуване на ИУМПС и ИУЕЕО
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
16. Въвеждане на ограничения за депониране на отпадъци подходящи за
рециклиране.
До изтичане на периода за реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
17. Подобряване на контрола срещу изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците. постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет
18. Синхронизиране на местната нормативна уредба със
законодателството, касаещо управлението на отпадъците.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
19. Публикуване в местния вестник на важни членове от нормативни
документи в областта на управление на отпадъците.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
20. Отпечатване и разпространение на специализирани и популярни
информационни материали за отпадъците.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
21. Програми за обучение във връзка с управление на дейностите по отпадъците.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината ПУДООС, Общински бюджет и др.
22. Обсъждане за проблеми с отпадъците с обществеността.
постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
23. Мотивиране на населението за участие в програмата за управление на дейностите по отпадъците постоянен Еколог на Общината; Кмет на Общината Общински бюджет и др.
24. Създаване на нови работни места във връзка с управление на
дейностите по отпадъците.
До изтичане на периода за
реализация на програмата Еколог на Общината; Кмет на
Общината Общински бюджет и др.